Туризъм в България - 100 национални туристически обекта
100-те национални туристически обекта по :     номер     области     Туризъм в България    Хижите в България
100 национални туристически обекта: село Старосел - Тракийска гробница
100 национални туристически обекта: село Старосел - Тракийска гробница: cнимка 1 100 национални туристически обекта: село Старосел - Тракийска гробница: снимка 2 100 национални туристически обекта: село Старосел - Тракийска гробница: снимка 3
Описание:

Тракийският култов храм, в „Четиньова могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Храмът впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Религията на траките включвала Великата богиня Майка, която била отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, имало и мъжко божество, Анонимно. Царят на траките бил медиатор – връзката между хората и боговете. От аристократичните ритуали на траките, изпълнявани само от мъже, води началото си „орфизмът“. Храмът в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до богочовек.

На 30 м. южно от храма, през 2000 г. беше открит „кенотаф“ - празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Могила „Хоризонт“ е единственият в Тракия храм с колонада. И докато на други места колоните са една или две – тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този храм е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.

Други могили – в района около Старосел и съседните села има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения.

„Кози грамади“ е тракийски архитектурен комплекс от V-ІV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес ІІ, Котис І и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките. Експедицията на НИМ - Националния исторически музей с ръководител Ив. Христов, приключи засега (2005) разкопките си, поради неспазване на Правилника за археологическа дейност в Република България.


Share/Bookmark

100 национални туристически обекта: село Старосел - Тракийска гробница

Местонахождение: село Старосел
Надморска височина: 335 метра
Население: 1 357
Пощенски код: 4175
Телелефонен код: 03176

Географски координати:
42.512123, 24.546984


Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
Работно време: -
Печат: Да
Възможност за нощувка: хижа Чивира
хижа Фенера
На палатка в района на гробниците.
За контакти: -
Маршрути: хижа Фенера
От хижа Фенера:
седловината Синджирлибунар (между върховете Фенера и Алексица) - 0,10 часа
вр. Фенера (1481 м) - 0,20 часа
обзорният вр. Козя грамада (с плитка пещера в подножието му) - 0,20 часа
вр. Алексица (1517 м) - 0,30 часа
вр. Орел (1204 м) - 1,30 часа
х. "Седемте партизани" - 2,00 часа
ведомствената хижа "Чивира" - 3,00 часа

Пътят на Розата
Във всички култури и религии розата е символ и свещен обект заради красотата, съвършенството и уханието си. Означава едновременно божествена същност и земни страсти – време и вечност, живот и смърт, плодовитост и девственост. Червената роза е желание и страст; бялата е невинност и очарование; червената и бялата заедно представляват съюз между огъня и водата. Розовата градина винаги е символ на неземното, на Рая. Пътят ни започва от тракийския култов храм в с.Старосел. Увлекателната беседа за тракийските царе и орфическите мистерии, извършвани тук ни пренася в древното минало на този край и е подходящо начало за проследяване историята на маслодайната роза.
Отглеждането на маслодайната роза започнало в Персия и Египет. Древните асирийци, вавилонци и перси преработвали цветовете на розите и произвеждали ароматни масла, благовония, вино, чай, лекарства. А придворните поети я възпявали в ненадминати стихове. В тракийската и римската цивилизации розата е най-популярното ритуално растение. Плиний Стари /римски учен – 23-79 г. сл.н.е./ в своята “Естествена история” споменава, че в тракийските провинции на римската империя траките отглеждат рози и един вид от тях носи названието “тракийска”. Откритата край град Хисар гробница от ІV век със стенописи от рози потвърждава твърдението на Плиний Стари. Като начало за проникване на маслодайната роза от Близкия изток в Европа се посочва ХІІІ в., след кръстоносните походи. През 1270 г. граф Брюйе пренася във Франция Rosa damascena Mili от околностите на Дамаск /Сирия/. Точно този вид роза, пренесена от османските турци през ХІV-ХV в., намира благоприятни условия и в България.
Намираме се в розовите градини на Старосел. Слънцето вече е изгряло и розоберът е към своя край. Лекият ветрец разнася наситен, но много приятен аромат на рози. Заради силно развитото розопроизводство, земите в подножието на Стара планина, от Клисура до Твърдица получават названието Розова долина. Розови градини има и в подножието на Средна гора – от Хисар до Стрелча. В община Хисар се отглеждат около 1600 дка розови насаждения. Едно от необходимите условия за виреенето на маслодайната роза са обилните валежи през пролетта. Розовите градини дават цвят за варене през третата си година. Цветовете се берат от края на май до средата на юни, рано сутрин преди изгрев слънце. Производството на розово масло се извършва чрез дестилация на розовия цвят. В началото дестилацията се извършвала в пръстени казани. По указанията на арабски пътешественик, в Карлово, първи в България въвеждат медните казани. Дисталационната се състои от меден казан /аламбик/, паропроводна тръба, охладителен съд и конкуми - калайдисани медни съдове за събиране на дестилата. Процесът продължава около 2 часа. Инсталациите се монтирали под навеси /гюлпхани/, които се построявали до течаща вода, за охлаждане на ароматните пари. Този начин се използвал в България до началото на ХХ в., когато се въвеждат новости в технологията и съоръженията. От 1935 г. розовият цвят се преработва само в модерни розоварни фабрики. За 1 кгр. розово масло са необходими 3000-3500 кгр. розов цвят. За един мускал розово масло/5 гр. - мерна единица, въведена от арабите/ са необходими 7000 до 15 000 розови цвята. За производството на 1 литър розова вода се оползотворява 1 кгр. цвят. Българското розово масло влиза в състава на едни от най-реномираните френски парфюми – на Живанши и Гарлен.
Както траките, така по-късно и римляните имали празник на розите – Розалии. На 13 август римлянките миели косите си с розова вода, вчесвали се и накичвали косите си с розови цветчета. Така почитали Диана, целомъдрената богиня, която дарявала сила и могъщество. Дори сечели монети с изображения на рози. Като ценители на изтънчените удоволствия, римляните използвали огромни количества рози – насипвали басейните и залите за тържества с розови венчелистчета, чийто нежен аромат се стелел из въздуха. Пълнели дюшеците и възглавниците за гостите с цвят от рози. Имало дори специална професия – жени, които сплитали розови венци.
Вече се намираме в археологическия музей в Хисар. Разглеждаме етнографската сбирка и старинните съдове за преработка на рози; стенописите на римската гробница и местните носии. След това разходката ни продължава край крепостта, амфитеатъра и римските терми. Потапяме се в древната атмосфера на римския град Диоклецианопол /днешен Хисар/, където се поддържали разкошни розови градини край минералните извори. Освен за радост на окото, те се използвали и за плетене на гирлянди, с които се обкичвали многобройните статуи на боговете. Римските аристократи прекарвали тук дните си, потопени в басейните, сред парите от ароматни розови масла. В един свой пътепис класикът Иван Вазов казва: “...бих си позволил сега нечуто наслаждение: бих покрил банята с трендафили и бих се къпал сладострастно в тая розова баня, като не помня кой римски император!” От римляните е останал обичаят пътят към брачното ложе, както и леглото на младоженците да се украсява с листа от рози. А изразът “път от рози” означава щастие и късмет.
В българския фолклор почитта към розата е преклонение пред красотата. Народното изкуство е съхранило розовия цвят в шевици, дрехи и накити; пресъздава го в песни и легенди. Мерило е за непреходната хубост на българската жена. Ароматът на българската роза извиква в паметта ни отдавна забравени спомени – за нашите баби, които са пазили в раклите мускалчета с розово масло за “специални случаи”, за обагрените от пролетното слънце розови градини, за домашното сладко... В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязват празниците на розата – особено пищни и красиви, индивидуални по дух за всеки град от долината.
Стигаме до крайната точка на нашия маршрут и влизаме в SPA центъра на хотел “Аугуста”, за да се запознаем с лечебната сила на Розата. В розовото масло природата е събрала и комбинирала по най-съвършен начин голям брой съставки, които му придават изключително ценни качества. Розовото масло намира частично приложение в медицината като съставка в инжекционни разтвори, предписвани при заболявания на белите дробове. Препоръчва се и при жлъчни камъни, действа противовъзпалително и противоспазматично. Розовата вода намира приложение в хранителната промишленост. Розите се използвали още от римляните и в кулинарията. Капка розово масло придава на всеки парфюм или козметично средство сладострастно, почти еротично ухание. Но най-голямата сила на розовото масло е в ароматерапията. Това е изключителен природен метод, чрез който в човешкия организъм се доставят чисти етерични масла. Те са силно ухаещи и притежават уникална проникваемост през кожата и дихателните пътища, съчетана с антисептични, психотерапевтични и други специфични свойства. Ароматерапията успокоява и укрепва имунната система, стимулира и освобождава жизнената енергия. А комбинирана с минералната вода активира най-важните органи на човешкото тяло; действа подмладяващо и тонизиращо; предизвиква наслада не само за тялото, но и за душата. Розовото масло е основна съставка на много ароматерапевтични програми, които се използват в SPA центровете в Хисар – масажи, вани, инхалации и козметични процедури. Най-търсени са еднодневните антистрес програми – комбинация от перлена ароматна вана и масаж с български етерични масла, както и невероятната “Благоуханна седмица” – едно истинско блаженство с ароматите на Тракия! Аз ще си поръчам перлена вана с аромат на рози, а вие може би ще предпочетете масаж с розово масло. След процедурите ще отдъхнем на терасата в хотел “Хисар” и ще се насладим на красивата гледка.
Тук в модерните SPА центрове на град Хисар завършва пътят на Розата. Краткият път от уханните градини до ароматните вани остава само в спомените, но той ще се повтаря отново и отново всяка пролет, за да ни доставя удоволствие и да ни напомня за вечния кръговрат на Живота.

град Хисар

Хисаря – хижа Фенера – 6 часа; хижа Фенера – хижа Чивира – 3 часа; хижа Чивира – почивна станция Бяло камене – 2 часа; поч.станция Бяло камене – с.Старосел – 2 часа
Преходът е тридневен, с нощувки на х.Фенера и почивна станция Бяло камене. От с.Старосел има автобуси за Хисаря в 12,30 и 16,45 часа. Маршрутът може да се раздели на по-малки отсечки, като: Хисаря – хижа Фенера – Хисаря; Хисаря – хижа Фенера – с.Мътеница /къща за гости “Пеневи” – 0888/763 335/; с.Старосел – поч.станция Бяло камене – с.Старосел.
За хижа Фенера се тръгва от кв.Веригово на град Хисаря. След училището, пътят завива наляво и поема по южните склонове на хълма Свети Георги. Върви в западна посока, минава през лозови масиви и стига до местността Гешови стубли, където има хубава вода за пиене. Оттук пътеката води към вътрешността на планината. Навлиза се в ниска дъбова гора и по скалистия склон северно от връх Пинкая. Пътят е ту равен, ту набира височина. Според сезона може да видите находища на див божур и иглика. Стигате до местността Коритата, където има място за почивка и стар заслон. Продължавате в западна посока през гора и малки полянки. Излиза се на красива билна поляна. Минава се през няколко ливади и се стига до местността Присадите под връх Сакар. Оттук пътеката продължава по южните му склонове, през ливади и гори. След около час става стръмна, прекосява вековна букова гора и заобикаля от север връх Кози грамади. По пътя е възможна среща с горски животни.
До тук се стига за 6 часа. Хижа Фенера е разположена на 1320 м.н.в. От терасата пред хижата се открива незабравима гледка към билото на Средна гора, Карловското поле и Стара планина. Хижата разполага със 60 легла. Има туристическа кухня и столова. Тел.: 0888/ 640 813. Не пропускайте да попитате хижаря за оброчните камъни и пещерата, и ако времето позволява – ги посетете.
Пътят до хижа Чивира се минава за 3 часа. Маршрутът започва западно от връх Фенера, става по-стръмен и върви през вековна букова гора. Маркировката отвежда до връх Алексица /1534 м н.в./. Веднага след това започва спускане в западна посока до вододелната седловина Гробовете, откъдето с леко изкачване през букова гора се отива до хижата. Тя се намира на 1370 м. н.в. Разполага с легла за 100 човека, туристическа кухня и столова.
От хижа Чивира пътеката слиза на юг, по течението на река Пясъчник и излиза на добре утъпкания път за село Старосел. Тук се намирате в древните ловни полета на тракийските царе. Чрез лова на глигани и елени, тракийският владетел изтърпявал изпитанието на своите качества. Ловът бил не само проверка на ценностите, но и ритуал за въздигане до божественото. Като син на Богинята Майка, царят бил длъжен да унищожи противостоящата и сила /глиганът, който рови замята – тялото на богинята Майка/, за да бъде въздигнат в ранг на владетел и да получи правото да се слее с нея. В подкрепа на това твърдение е намереният в една от могилите край Старосел златен пръстен-печат с ловна сцена – конник преследва глиган. И днес тези гори са ловни полета, в които също има сърни, елени и диви свине. Ако сте много тихи и се вгледате между дърветата, сигурно ще ги видите.
Почивна станция Бяло камене разполага с 90 легла в двойни и тройни стаи, със самостоятелни санитарни възли. Има ресторант със 100 места, открит басейн, барбекю, спортни площадки. В околностите могат да се берат билки и горски плодове. Тел.: 0888/304 809. Преди да стигнете крайния пункт в Старосел, задължително трябва да се отбиете и да разгледате тракийския култов храм. Тук са се извършвали тайни орфически ритуали. Тук са били погребвани с богати дарове царе и воини. Тук се е леело вино и е звучала шумна музика в чест на бог Дионис. Днес се чува само песента на птиците и полъха на вятъра в листата. Но след като сте прекарали незабравими мигове в тази планина, сигурно ще усетите тънката духовна връзка с древните царе, опитвали се да достигнат единение с боговете именно тук, на това място.

Хисаря – с.Кръстевич – 40 мин. /с превоз/; с.Кръстевич – хижа Бунтовна – 3 часа; хижа Бунтовна – хижа Чивира – 4,5 часа; хижа Чивира – хижа Фенера – 2 часа; хижа Фенера – Хисаря – 4 часа.
Желателно е преходът да бъде четиридневен, за да му се насладите изцяло. Освен това, маршрутът може да се раздели и на отделни по-малки отсечки като: с.Кръстевич – х.Бунтовна – с.Кръстевич; с.Кръстевич – х.Бунтовна – х.Чивира – с.Старосел; Хисаря – хижа Фенера – Хисаря.
От Хисаря до с.Кръстевич се използва специализиран трансфер /джип, микробус/. Има и автобуси от Хисаря до Кръстевич в 11,30 часа /без събота и неделя/ и в 14,15 часа всеки ден. От селото за хижа Бунтовна води 12 км автомобилен път. Освен това, има и пътека, по която за около 3 часа се стига до хижата. Тя започва северно от селото и се насочва към Адатепе в местността Кюере. Оттук започва изкачване, минава се през няколко поляни и се излиза на Конска поляна. Това е защитена местност с вековна букова гора. Ако вървите по главния път ще може да видите останките от древния римски път, по който са минавали войските и търговските кервани от Филипопол /Пловдив/ и Диоклецианопол /Хисар/ към северните части на римската провинция Тракия.
Хижа Бунтовна има 80 легла, туристическа кухня, столова и барче с камина. Тел.: 0889/713 672 – ТД”Бунтовна”. Хижата е свързана с богатото историческо минало на този край. Сигурно ще ви направят впечатление монументалните паметници на хайдути и барелефа с Хвърковатата чета. На северозапад от хижата, за 1 час може да се изкачите до връх Вълк. Панорамата от него е пленителна и незабравима. На юг се диплят склоновете на Средна гора и се сливат с Тракийското поле. След него се възправят Родопите. На запад се вижда внушителната снага на Рила и нежните очертания на Витоша. На север се разтила могъщата Стара планина.
Ако тръгнете на изток по билото на Средна гора за 4,5 часа ще стигнете до хижа Чивира. Тя се намира на 1370 м. н.в. на красива билна поляна. Разполага с легла за 100 човека, туристическа кухня и столова.
През местността Гробовете на изток се тръгва към красивия връх Алексица. Наречен е на името на последния български болярин Алекси, воювал дълги години срещу турците. От него, стръмна пътека се спуска към хижа Фенера, построена на югоизточния склон на връх Фенер, на 1450 м. н.в. Според преданието, след падането на България под турско робство, години наред на този връх се палел огън, който светел като фенер, за да напомня, че Българско е още живо. Хижата разполага със 60 легла, туристическа кухня и столова. Тел.: 0888/640 813. Около нея могат да се берат билки и горски плодове. На юг се намира връх Кози грамади, на който има останки от средновековна стражева кула и укрепление. В подножието на върха се намира древно светилище с оброчни камъни, върху които са се извършвали ритуални жертвоприношения. И пещера, в който царят-жрец се е оттеглял, за да се появи оттам осенен с изгрева на Слънцето. Такова е било орфическото ритуално сливане с Великата богиня Майка, която уподобявали на пещера или могила. В момента, в този район се извършват археологически разкопки на уникален тракийски град.
От хижа Фенера по добре утъпкан и маркиран път се слиза в Хисаря. След този тежък преход, няма нищо по-хубаво от една гореща вана с минерална вода и глътка тъмно тракийско вино! Така както са правили римските войници, завръщащи се от дългия път през планината.

Хисар – кв.Миромир – вилна зона – хижа Воден камък – 2 часа
Има градски автобус от центъра на Хисар до кв.Миромир.
Маршрутът започва от кв.Миромир, където може да посетите катедралния храм “Св.св. Петър и Павел” и да видите прекрасните му стенописи. От квартала, на югоизток излиза асфалтов път до вилната зона. Може да се отклоните по преките пътеки през боровата гора, за да си наберете гъби, дренки или къпини /според сезона/. По пътя си ще видите естествени находища на кестени, ароматни акациеви и липови горички. Възможно е да срещнете див заек, лисица или катеричка. Маршрутът е лек и приятен – неусетно се стига до вилната зона и хижата.
Хижа “Воден камък” се намира на върха на възвишението /490 м н.в/, сред стара борова гора. Разполага със 70 легла в двойни и тройни стаи. Има ресторант /100 места/, туристическа кухня и столова. Локално парно отопление, конферентна зала с 40 места, камини. Хижата е подходяща за “зелени училища” и еко-семинари. В ресторанта се организират семейни и фирмени тържества. Тел.: 0887 744 786
Легендата разказва, че в тези гори имало вълшебен извор, който се пазел от великан. От него пиели вода само животните и горските нимфи. Веднъж един пастир, търсейки изгубената си коза, попаднал на извора и пил от него. Той го дарил с неземна сила. Когато се похвалил в селото и всички се втурнали да търсят извора, пазителят-великан се превърнал в камък и легнал върху него, за да го скрие. Хората дълго се лутали наоколо, карали се, но не можели да намерят извора. Горските нимфи се преместили в по-далечни земи, последвали ги и част от животните. А вечер, когато остане сам, изворът започва да пее. Ромонът се чува изпод една огромна скала и затова хората наричат местността “Воден камък”. Ако допрете ръка до точния камък може да усетите и туптящото сърце на великана – пазител на извора…
Галерия със снимки:
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на село Старосел - Тракийска гробница

100-те национални туристически обекта по :     номер     области     Туризъм в България    Хижите в България
ГоГо Нет e-Shop Интернет фото © ГоГо Нет 2010