|
100 национални туристически обекта: връх Руен - Осогово
|
|
|
|
|
|
Описание:
Българският дял на Осоговската планина е дълъг 102 км и широк до 30 км. Той е само една четвърт от цялата планина, но най-високият й връх Руен - 2251 м - се намира в пределите на България. Билото на планината е заоблено и тревисто, склоновете й са покрити с букови и дъбови гори, в които се срещат сърни.
На връх Руен в Осоговската планина
Автор: Николай Киров
от 07.09.2007 до 10.09.2007
Четири почивни дни и изкушение да се отиде "някъде" поне за един ден. Случаят ни помогна - на 6. септември туристическото дружество в Мездра организира тридневна екскурзия за изкачване на връх Руен. Спят в профилакториума "Трите буки" (в хотела е доста скъпо) и на седми катерят върха. Двете Иви се бяха записали и щяха да ходят с автобуса от Мездра. Ние, останалата част от семейството, решихме да отидем с кола, да се присъединим към групата и да изкачим върха заедно. Така и направихме. Станахме рано сутринта (6:00) и в 6:30 бяхме потеглили, като с нас дойде и Сашко - син на едни наши приятели. Пътят е асфалт до комплекса "Трите буки", през Перник е колкото широк, толкова и бабунест, преди Кюстендил вървяха ремонти, а от града до хижата има много завои и стръмни изкачвания, но пък там асфалтът е идеален.
В 8:05 стигнахме до разклона за профилакториума и комплекса, и там срещнахме автобуса с нашите хора - решили да спестят около километър вървене по асфалт. Тръгваме през гора, но скоро излизаме на пътя за хижа Осогово и оттам до върха се върви по коларски път. Тъй като върхът е на границата с Македония, преди години тук е имало гранични застави, и военните са направили и поддържали много пътища наоколо. Има и лентова маркировка, но на места се губи. Повече са табелките-стрелки: "Връх Руен" и "Хижа Осогово" в обратна посока. Времето беше облачно, отвреме-навреме малко слънце, а видимостта беше отлична - виждаха се околните голи баири и дерета (трева и хвойна), високите върхове на Рила и Пирин, а на север и запад, докъдето поглед стига, само планини, върхове и облаци. Вървенето беше леко и приятно, само на няколко места имаше по-стръмни участъци. След 2000 метра по билата се появи студен силен вятър. Видя се и пирамидата на върха, след което някои се отклонихме от пътя и тръгнахме по граничната бразда, за по-направо.
Около 12 часа стигнахме до заслон Руен - спретната ниска постройка с маса и пейки отвън на завет и две стаи с печка и маси. Вятърът на върха беше силен и студен, появи се и ситна суграшица. Снимахме се на пирамидата и на разрушената (по някакво междуправителствено споразумение) македонска гранична застава. Беше студено и бързо се върнахме на заслона, където обядвахме. Заслонът всъщност е преустроената българска застава, почти без прозорци - останали са даже отворите за картечниците. В заслона беше студено, затова набързо хапнахме, пийнахме по малко "Черен овен за загряване" и тръгнахме навън. Огромно беше очудването ни, когато видяхме времето навън - снежна буря! Ситен снях и суграшица ни зашибаха по лицата, подгонени от силен студен вятър. Тръгнахме бързо надолу, някои си облякоха дъждобраните, за да ги пазят от студа и вятъра. Бързахме колкото можем, за да се стоплим и да слезем по-скоро. Видимостта от снеговалежа беше лоша, по някое време се усъмнихме, че сме загубили пътеката, защото на качване на един участък се отклонихме от групата и минахме по по-обиколен, но по-малко стръмен път, а сега решихме да минем по прекия път и т.н. Е, не можахме да се загубим и лека-полека стигнахме до разрушената казарма. Там имахме малък инцидент със Сашко, на който му беше паднало кръвното и му се виеше свят. Накарахме го да легне на една изкъртена врата, дадохме му вода, шоколад и Суправит и след малко се оправи.
По-надолу минахме покрай една постройка и спряхме на сухо да почакаме последните. Там имаше хора, които очевидно ремонтираха къщурката и верандата отпред, виждаше се доста чамов материал. Всъщност сядаха да обядват. Заговорихме се, и се там оказа собственика на хотелския комплекс "Трите буки" - с негови средства правеха заслон, а и заслона на върха също бил негово дело. Много приятно ни стана, че има такива хора, които да направят нещо хубаво за други хора - планинските туристи. Поканиха ни на масата, но ние бяхме обядвали и си взехме само по едно кюфте на скара (кюфтето беше много хубаво!).
Вървенето надолу беше в дъжд, ту по-слаб, ту почти порой, краката ни бяха вече абсолютно мокри; аз не си сложих дъждобран (грешка!), якето ми здраво се намокри и започна да тече и по горната, досега по-суха част на дънките. Абсолютно мокри стигнахме до колата, след това отидохме до Профилакториума да оставим двете Иви, през това време младежите отишли в ресторанта на хотела, пили чай, джин, яли и т.н. Там отидохме и ние, пихме по един чай (хубав го правят) и тръгнахме обратно към София с колата. През целия път не престана да вали.
Въпреки (или поради!) многото преживявания бяхме много доволни от срещата с природата и планината.
|
|
|
|
