|
100 национални туристически обекта: Художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора" град Кюстендил
|
|
|
Описание:
Началото в развитието на изобразителното изкуство в град Кюстендил е поставено през 1903г., когато Владимир Димитров - Майстора прави първата си самостоятелна изложба.
През 1944г. се открива Археологичен музей и Картинна галерия в джамията "Ахмед бей.Художествената сбирка се състои от картини на кюстендилски автори и 50 платна на Владимир Димитров - Майстора.
На 24 май 1959г. се открива самостоятелно обособена Градска картинна галерия. Тя е разположена в сградата на бившата еврейска синагога. Фондът съдържа 152 картини на 18 кюстендилски художници.
През 1972г. по повод 90-годишнината на Владимир Димитров - Майстора се открива най-голямата в страната, специално построена за целта сграда, с естествено горно осветление.
Сега Художествената галерия притежава изключително балансиран фонд както по количество, така и в качествено отношение. Тя разполага с 3180 творби от 585 автора, от които 1357 са на патрона на галерията, големия български художник - Владимир Димитров - "Майстора".
Фондът на галерията при цялото му богатство и разнообразие е обособен в няколко раздела:
- кюстендилски художници;
- художници от страната;
- антично, средновековно и възрожденско изкуство;
- чуждестранно изкуство.
Успоредно със събирателската дейност в галерията е създаден и систематизиран научен архив и документация. За изключителни постижения тя още през 1975г. е обявена за "галерия - еталон" от Министерството на културата.
Основна, представителна дейност е организирането и провеждането на жанрово разнообразни изложби.
От създаването до сега са реализирани 506 изложби - авторски и групови, на художници от Кюстендил, страната, както и престижни изложби на изтъкнати европейски и световни културни центрове и институти.
Традиция в дейността на галерията е провеждането на Национална изложба "Кюстендилска пролет", Зонална изложба "Струма" и международните пленери "Следовници на Майстора" и "Св.Лука".
Като една утвърдила се вече институция не само в национален, а и в международен мащаб, Художествената галерия стана домакин на изложби с оригинални творби на Рембранд, Пикасо, съвременно австрийско изкуство, руско, перуански, китайско и японско изкуство. Досегашните контакти на галерията със Съюза на австрийските художници "Кюнстлерхауз" - Виена, с галерия "Лудвиг" и "Гьоте-институт" - Германия са били изключително ползотворни и има възможност за бъдещо разширяване и обогатяване. Избрана колекция от творби на Владимир Димитров - Майстора е показвана в Париж, в Атина и др. културни центрове в Европа. На две световни изложения - в Париж - Франция и Севиля - Испания , България представи картини на Владимир Димитров - Майстора - собственост на галерия Кюстендил.
Галерията прави традиционни чествания не само на своя патрон, но и на редица кюстендилски художници, дали приноса си за утвърждаването на Кюстендилската изобразителна школа. Такива изтъкнати творци са Стоян Венев, Кирил Цонев, Асен Василиев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев и др.
Голямо внимание се отделя на новите тенденции, свързани с пространствени "инсталации", като бяха представени: "Паяжина", "Акупунктура" и "Байпас".
Дейността на галерията включва и богата разнообразна лекционна дейност, насочена към различни възрастови групи, както и специализирани лекции и беседи. Посетителите в галерията са един непрекъснато променящ се поток , който за годините има тенденция към увеличаване на годишната посещаемост.
Художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора" е отворен културен институт за творчески контакти със сродни галерии от страната и чужбина, както и с творци, изявяващи се в областта не само на изобразителното изкуство, но и в областта на музиката, театъра, поезията, танца, модата.
Владимир Димитров- Майстора е безспорно най-бележитият и популярен представител на новата българска живопис .Всеобщото признание, с което се ползва художникът, се дължи преди всичко на народния характер на неговото изкуство, съчетаващо в себе си вековните традиции на българина и художествените эавоевания на постимпресионистическата эападноевропейска живопис.
Ранното творчество на художника от периода 1910 - 1920г. в най- общи линии се развива в традиционно реалистично направление.
Още първите портрети свидетелстват за неговия интерес към вътрешния свят на човека и душевните му състояния. Именно тези състояния в голяма степен определят и подбора на изобразителните средства .Няма друг такъв български живописец през 20-те години на нашия век, който да рисува така смело , с едри щрихи , подчертоващи най - съществените страни на формата.
Широките щрихи , нахвърляни върху платното с уверени движения на четката, пораждат усещането за монументалност и конструктивна яснота.
С подобни качества се отличават и пейзажите на Владимир Димитров - Майстора .
Строгата цветова гама е присъща за картините на зрелия художник .Неговата палитра е съставена от няколко близки по тоналност багри- охра , зелени и сиви тонове , разнообразие , което обуславя не само качеството на самия цвят , но е свидетелство за тънкото чуство на колорит и висока живописна култура.
"Конструктивният реализъм " на Майстора може да се види най-ярко в серия от рисунки с туш и молив , направени в годините между Балканската и Първата световна война ( 1912-1917 ), където взима участие в качеството си на военен художник .
Природата в неговите рисунки е представена като своеобразно преобразена кристална структура.
Нравствената позиция на Майстора по отношение на войната е продиктувана от присъщия му дълбок хуманизъм.
За формирането на нравствения облик на художника оказват силно влияние философските възгледи на Лев Николаевич Толстой.
За своето време Майстора остава чужд на историческите вълнения, завладели не малка част от българската интелигенция.
Като същински художник-хуманист той не изобразява толкова драматичните сцени ,изпълнени с ненавист и ожесточения, колкото изтощителните преходи и краткотрайните почивки,когато човек се отдава на скръбта по дома и родината. Естетиката и стилистиката на следвоенното творчество на Майстора претърпяват сериозни промени,които са свързани наи-вече със зараждането на новото патриотично течение сред българските художници,получило названието "Родно изкуство".Това движение се разпространило бързо във всички области на художественото творчество .
|
|
|
|
